Във втория ден – 5 октомври - има общо 4 сесии. „Историята в училище – традиции и иновации“ и „Дистанционното обучение – предизвикателство на времето“ включват споделяне на учебните програми по история в различните държави. Моето специално участие e тук. Задачата ми е да представя учебните програми по история в България с акцент V-VII клас

В следобедната сесия „Революциите в световната история“ във фокуса е Френската революция от 1789 г. Изключително интересно е да чуем историци от различни държави по различни учебни програми как разглеждат ключови събития от световната история. Интересно е участието на Адити Вирмани, учителка от Индия, която показва един разтвор от учебник по история на урок за Френската революция. Учудени сме колко подробно и детайлно се разглежда това събитие в Индия! Бистра Стоименова от нашата българска делегация е модератор на тази секция и води дискусията наистина умело и увлекателно.
Проблемите, с които всички ние като учители се сблъскваме, са навсякъде едни и същи – как да се развие критическо мислене, на кого служат учебниците – на учениците или на учителите, как да се справим с фалшивите факти. Всички сме единодушни, че предметът ни е ценностно ориентиран и над всичко в днешно време е важно да не допускаме разделение, вражда и напрежение на историческа основа.
    Без съмнение най-вълнуващата и очаквана от всички участници сесия е тази на 6 октомври – кръгла маса, посветена на темата за Втората световна война. Модератор на срещата е академик Александър Чубарян, който подчертава, че най-страшно е да се политизира историята. Без сътрудничество между учителите и университетските преподаватели в глобалния свят, без изграждането на единна образователна среда, бихме рискували бъдещето. Отговорността на учителите по история е изключително важна, защото освен знания и умения, повече от всяка друга дисциплина в училище, нашата предава послания.
    Свои доклади за Втората световна война в съответните учебни програми имат колегите от САЩ, Франция, Сърбия, Армения, Беларус, Узбекистан, Украйна, Беларус и др. Докладите дават обща представа за темата, но особено ценно е вмъкването на конкретни примери и идеи от работата на отделните преподаватели. За разлика от българската образователна система на много места историята се преподава от един-единствен учебник и учителят няма свободата на подбор на информационни ресурси и теми, каквато ние имаме. Колегата от Армения споделя например, че в учебната им програма никъде не присъства темата за концлагерите по време на Втората световна война, но той на своя отговорност отделя време, за да даде информация по този труден проблем.
    Академик Чубарян коментира всеки един от докладите, като заявява, че Червената армия има решаваща роля за освобождаването на Европа от нацизма. Паметта за войната е във всяко руско семейство все още. Предавана от прабаби и прадядовци на следващите поколения.
    Склонността към европоцентризъм в изучаването на историята е подчертана от участника от Танзания Мбуко Мсуа. В своя доклад той повдига темата за панафриканизма и колониализма със силните и слабите страни така, както се разглеждат в учебните програми там.
    Най-хубавият ден на конгреса е разходката с параход по р. Москва. Обстановката около масата, обсипана с невероятни рибни деликатеси и изискани ястия, предразполага към сближаване. Говорим за всичко – за учениците си, за семействата си, за пандемията, дори за заплатите си.

Конгресът завършва с две резолюции с препоръки, в които са застъпени основни ценности: развиване на критическо мислене и способност да се търси информация от достоверните източници.
    Москва ни посрещна като специални гости и ни подари слънце и приятели за цял живот.